Където истерията пречупва светлината на изкуството.

Думите се разпиляват бавно, докато открият своята форма. Мислите поемат първия си дъх, а хаосът се движи в ритъма на една изгубена, непреживяна и непрежалима любов към живота.

Добре дошли в съзнанието ми.

Името ми е Владимира;

С душата на творец, който трудно се побира в жанрови формати, създадох този дневник, за да рисувам картините на мисълта си с помощта на думите, които често ми убягват в разговор. Тук ще откриете другия полюс – сърцевината на душата ми, която все още се крие и се лута между широколистните вековни дървета на Стара планина, учи се да кара колело, да свири на китара, да пее и да обича.

След толкова провалени опити отново сядам пред празния лист и правя единственото, което вярвам, че умея истински – пиша.

Размисли и страсти;

Тук съхранявам всичките си несъвършени емоционални импулси: страсти, които някога горяха прекалено силно, и мисли, които се страхуваха от светлината. В тази категория ще откриете онова, което ме разкъсва, оформя душата ми и ме буди от кошмара, в който ежедневно съществувам. Всичко онова, което ме е направило човек.

Разкази

Думите приемат формата на сцени, а тишината ми се превръща в повествование. Чрез своите разкази се опитвам да съхраня всички онези мигове, които така и не успях да изживея докрай, заедно с лицата, които често виждам само в сънищата си. Всяка история бяга от реалността, но остава неизбежно свързана с нея – приемете я като покана да пристъпите в нечия чужда, но до болка позната вселена.

хора.

Тук ви запознавам с други души, които създават. Разговорите ни са пътеки към техните светове – към болките им, към въпросите, които си задават, и към онова, за което изгарят. В тази категория събирам гласове, които резонират с моите – творци, чиито истории разширяват собственото ми разбиране за изкуството и за човека.